Здравейте,
Ето и моята история - за почивните дни на май (в частност - петък, събота и неделя) с приятели решихме да отидем на екскурзия в Букурещ (и околности). Спряхме се на Запрянов травъл. Първия ден от пътуването мина без особени забележки. Проблемите почнаха с настаняването в хотел в Букурещ. Хотелът (хотел Домино, сектор 5)...е, той само външно приличаше на такъв. Казано честно, не знам какво е било предназначението на сградата преди (общежития може би), но:
Придвижването между етажите става по вита стълба (wtf?) която е доволно тясна, парапета се клати на някой места (също и отделните стъпала). Разминаването е трудно. Всяко качване и слизане до 2 етаж води до световъртеж. На съответните етажи, коридорите могат да ви докарат клаустрофобия (ако все още нямата) - двама човека (още повече ако единия е с багаж) е абсурд да се разминат.
Стаята - двойно легло, телевизор, два стола и маса. Някога поставeна алуминиева дограма, която към момента не се затваря плътно (нито вратата, нито прозореца) в резултат на което нощно време шумът отвън прониква просто чудесно. На втория ден от престоя ми там, по непонятни за мен причини (при температура 23-25 градуса навън) решиха да включат парното. Добре, изключих го - на сутринта, пътната ми чанта сложена до него беше подгизнала (а около нея имаше немалка локва).
Да мина към черешката на торатата - банята. Вратата някога може и да имала дръжка, сега няма. Което значи, че влизането отвън става сравнително лесно, но от вътре затварянето на вратата е почти невъзможно (няма за какво да се хване). В самата баня непрекъснато се носи ужасна смрад на мухъл. Къде що има разни закачалки за пешкири и подобни - или са счупени или се крепят на едно бутване. Секция душ - поставката за закачане на душа е счупена (в последствие установих, че това положение го има в поне още 3 стаи). При все, че банята не е малка, то мивката е - възможно най-малката, та като се миеш трябва да правиш все възможни финтове за да не се излее водата върху теб. По въпроса с водата - понякога има... Когата има, възниква друг проблем - ако водата е хладка, човек може да се изкъпе - некомфортно е, но не е драма; обаче когата водата е към доста вряла и това не може да се промени - е, тогава вече е супер неприятно...
Минавам нататък - към екскурзията имаше включена и закуска. Закуската беше....на 5 мин от хотела. В масовия случай, на не малкото екскурзии на които съм ходил варианта за закуска е шведска маса. Тука такова нещо няма - носи се голяма чиния, съдържаща: 2 кремвирша (на вкус - по-гнусни и от най-скапаните български такива), резенче домат, 2-3 маслини (солени, та дрънкат), 2 парчета шунка от консерва (всъщност 1, срязано на две), малко масло и конфитюр. На първата закуска циркулираше някакъв келнер...тук таме, имам чуствато на произволен принцип, донесе на някой от хората и кафе...толкоз. Втория ден благоволиха да обикалят и да питат - чай или кафе...
Минавам нататък - програмата извън Букурещ (Синая, Бран и Брашов). Тука мога да кажа - късно тръгване (9.30), голямото бързане цял ден - отиваш, гледаш и си тръгваш - такова нещо като свободно време (след посещение на поредния замък) се тълкуваше като мръсна дума...
Последния ден по програма имаше разглеждане на дворецът на Чаушеско. След като то приключи, веднага тръгнахме за България. За да стигнем в 6.30 следобяд - добре де, от какъв зор беше този юруш...
Екскурзоводката - тази от фирмата беше ок, обаче от Русе взехме още една, която водеше програмата. Тя с румънския беше на 6...обаче българския и беше ужасен. В резултат - обясненията бяха заплетени, грешно формулирани с повтаряния и паузи (малко дете да хванеш, пак по-ясно щеше да го каже).
Мога със сигурност да кажа обаче, че шофьорът беше уникално добър.
Извод: Букурещ RULES, Запрянов Травъл SUCKS.
